В дванадесет без пет

На Дойно Дойнов

Сънувам се

сет и пет,

пленен от мисълта,
че всичко мога!
Затичам ли
към онзи връх напред,

ще го прескоча
и ще стигна Бога!

И после пак:
Сънувам се заспал

и се поглеждам
някакси отгоре:

И виждам старец,
сбръчкан,
побелял,

похърква си
и нещо в сън мърмори.

Сънувам се!
Нима това съм аз,

частичка от света
и от безкрая?

И може ли
да нямам тая власт,

да спра началото,
да махна края?

Били са нявга

двадесет и пет,

и оня сън,

че всичко,

всичко мога!

Сега без сън

в дванадесет без пет

не вярвам в нищо

и проклинам Бога!