В безпътица

На Пламен

Може ли
във своята страна
и в своя дом като бездомник да стоиш
и да трепериш?

Съчувствен стон
и капка топлинка
да не намериш?
Може ли!

 Децата ни,
изхвръкнали от топлото гнездо,

растат в чужбина.

Кой барман,
кой слуга...
каквото случи!
Дори с късмет да стане капитан,

ще скита пак
и чужд,
и неразбран...
Бездомно куче!

А ние тук,
неволните герои,

останали на корена,
да креем,

ограбени от чужди
и от свои...

Кажи ми, сине,
как да оцелеем?