На педя от небето
Сънувам, че съм станал големец!
От най-високото небе надничам.
Довеяха ме партизански ветрове
и аз, какъвто съм си непрактичен,
запретнах се да правя добрини:
Раздавах постове, лицензи и контракти...
Осмислено вървяха моите дни,
но тронът ми внезапно се разклати!
Смутителят отнякъде изникна
на прага ми със куфарче пари.
Потупа го, разбиращо подмигна
и седна, без да пита ме дори.
Дошъл бе арогантно да ме моли
за пост висок, където и да е:
във митница, хазарт или курорти,
на планина, река или море.
- Прощавайте, не бяхте ли по-рано...
на власт? - Разбира се! И не веднъж и дваж!
При Тодор, Жельо, после и при Ваньо...
Сега съм вече сто процента ваш!
„Я, виж го ти, какъв е симпатяга!"
Събуждам се и смея се на глас:
„Професията властник" му приляга...
Заспя ли пак, ще цъфне и при нас!
|