ИЗПОВЕД

Такъв съм си - мечтателен и див,

какъвто бях и в детските години.

Останах си прикрит и мълчалив,

макар че вече младостта отмина.

Това, с което дишах и горях,
сега е сива и студена пепел.
Пресях грамада златоносен прах,

но все така оставам с празни шепи.

Такъв съм си - през тръните вървя,

безпаметен и див, и непрактичен!

Изглежда, на години остарях,
но да мечтая все така обичам.