ДАЛИ?

Дали все тъй дълбоко спиш,

коси безгрижно разпиляла,

ръце отметнала встрани?

Дали все тъй луната бяла,

среднощ леглото ти огряла,

целува твоите очи?

Морето ли така бучи?

Вълните ли в брега се блъсват?

Как свири вятърът свиреп

и чак до теб

солени капки пръскат?

Дали ще те пробудят те?

О, не! Ти спиш като дете!

Но ето, бурята замре,

утихна тъмното море,

ветрец предутринен погали

с въздишка клепките заспали

и мойто име той шепти...

Дали ще се пробудиш ти?