КЪМ ПРИЯТЕЛЯ!

На Божидар

Нанизват се годинитекато гердан

от перли и от камъчета сиви.

Изминал си, разбран-недоразбран

пътеката си стръмна и трънлива.

Какво остава следкато си пял,

и любил, и разлюбвал, и мечтал?

Бунтуваш се, живял-недоживял,

не сетил как дошел е вече края.

Не се гневи на своето потомство,

а сили за усмивка събери...

Така да те запомнят, със достойнство!

Благослови живота и умри!