ОТИВАМ СИ

Намразих те! И дразни ме сега

дори шума на твоите стъпки.

От ласките на твоята ръка

настръхвам цял в студени тръпки!

Във моя дом ме срещаш като гост.

Целуваш ме по навик и от скука,

натякваш ми, че съм наивен, прост

и брака ти със мен е несполука.

Съпрузите на всички са добри,

начетени, и умни, и практични.

Едничък аз съм, който те срами,

но ме търпиш, защото те обичам.

Години тъй се люшках и вървях.

Подавах ти ръка - да те запазя.

Обичах те, след туй ме беше страх...

Изминат път! - сега те само мразя!

Отивам си! - ти свиваш рамене,

уверена, че утре ще се върна.

Напразно! Всичко, всичко ми отне,

и силата дори да се обърна!