В САНАТОРИУМА

Червен халат над болнична пижама

и две очи, които ме изгарят!

И две очи лицето има само,

и болка в тях, и затаенавяра!

В пътеката аз всеки ден те срещам,

но ти минаваш мълком покрай мен.

Не виждаш ли, или не се досещаш,

защо ти казвам плахо: „Добър ден"?

И аз се свивам в болничен халат,

и моите очи тъй лошо светят

 попарени от същата слана,

която тъй ти пожълти ръцете!

...

Градината е толкова голяма!

Така копнея двама да вървим

из нея... Нека да мълчим,

но двама!