САМ

Още ли прозорецът не свети?

Още ли е къщата сама?

Пак ли ще завият ветровете

на глутница събрани край дома?

Сам ли ще вечерям в тъмнината?

Хапките ми пак ли ще горчат?

Докога ли прашни зад вратата

твоите пантофи ще стоят?

Все така ли само половина

ще откривам празното легло,

и през сън ще диря да целуна

твойте устни, твоето чело?

Неспокоен, чакам те във мрака.

Мисълта безсънна ме гнети.

Само аз ли? Къщата те чака,

зажадняла да си дойдеш ти!